Posted by: blazzerbg | 4 декември , 2006

Баща под наем

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.

Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих искал да…
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: